За нестинарството...

Ходенето върху жар – т. нар. нестинарство, се е родило като езически ритуал, изпълняван от древните траки, с който те посрещали лятото и поздравявали Слънцето.
След покръстването на България този ритуал замира, забранен от църквата. До 18 век, когато с. Българи (Странджа планина) било разграбено и подпалено от турците поробители... Легендата разказва за една възрастна жена-вдовица, която видяла, че заедно с къщите гори и параклисът. Със сетни сили тя влязла, боса и раздърпана, взела единствената оцеляла икона (иконата на Св. Св. Константин и Елена) и я изнесла навън през пламтящите въглени. За изненада на останалите, по нея нямало и следа от изгаряне.... Оттогава нестинарството се възражда...
Като покровители на нестинарите се смятат Св. Константин и Св. Елена, а обредът се извършва на 3-ти юни (празникът на Св. Св. Константин и Елена, по стар стил). Огънят, който се пали, гони зли духове, носи здраве, щастие и късмет и на присъстващите, и на самите нестинари.
Но, за съжаление, в днешни времена този ритуал служи предимно като коронна атракция в заведенията по българските курорти...

В тези клипове са заснети истински нестинари:










Тук истинското нестинарче се появява от 5-та минута нататък - с най-силна вяра, макар и най-младо: