Димчо ле, гайдарджийче ле

Димчо, ле, гайдарджийче ле, мари,
кой ти гайдата изписа,
изписа и бейледиса*, мари,
ситен маргарит изниза?

Мале, ле, мила майчице, мари,
я рекох да ти не казвам,
ма като си ме питала, мари,
на тебе право ще кажа:

Мене ми Рада светеше, мари,
с голяма свещна ламбада,
с голяма свещна ламбада, мари,
в плевнята, че под колата.
Там си гайдата изписах, мари,
на Радиното коляно.

Димчова майка пак рече, мари:
"Димчо, ле, един на майка,
навреме, на мойта младост, мари,
с Радин се татка любихме,
любихме, синку, и лъгахме, мари,
лъгахме, па се не 'зехме.

Къил съм**, Димчо, къил съм, мари,
мечка за синджир да водиш,
мечка за синджир да водиш, мари,
Рада за булка мѝ 'зима***!"

* "бейледиса" - украсѝ
** "къил съм" - съгласен/а съм;
*** "мѝ 'зима" - недей да взимаш