Ясен месец

(Химнът на Странджа)


Ясен месец веч' изгрява
над зелената гора...
В цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка!

През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава...
Дал' е Юда, самодива
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито е луда гидия,
най е чета от юнаци
плашило за читаци!

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде...

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло -
тоз' час тръгва и отива
на враг чета предава...

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна -
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна вече над селото,
изток пламна във зора...

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба!
Бомби трещет, куршум пищи,
цяла Странджа веч' ехти!

Тиранинът е уплашен
от геройската борба!
Нема вече плахи роби!
Има горди юнаци!

Гръм, куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече!
Падат Пано, Равашола* -
мрат в борбата синове!

О, Сърмашик** - село славно
от юнашката борба!
О, Сърмашик - знаме ново
на тракийска свобода!

* Равашола - участник в Преображенското въстание, родом от град Пещера (моят роден град ;-)), според историкът Стефан Попчев;
** Сърмашик - днешното село Бръшлян, Странджанско

Яни Попов
/20 март, 1903 г./