За нестинарството...

Ходенето върху жар – т. нар. нестинарство, се е родило като езически ритуал, изпълняван от древните траки, с който те посрещали лятото и поздравявали Слънцето.
След покръстването на България този ритуал замира, забранен от църквата. До 18 век, когато с. Българи (Странджа планина) било разграбено и подпалено от турците поробители... Легендата разказва за една възрастна жена-вдовица, която видяла, че заедно с къщите гори и параклисът. Със сетни сили тя влязла, боса и раздърпана, взела единствената оцеляла икона (иконата на Св. Св. Константин и Елена) и я изнесла навън през пламтящите въглени. За изненада на останалите, по нея нямало и следа от изгаряне.... Оттогава нестинарството се възражда...
Като покровители на нестинарите се смятат Св. Константин и Св. Елена, а обредът се извършва на 3-ти юни (празникът на Св. Св. Константин и Елена, по стар стил). Огънят, който се пали, гони зли духове, носи здраве, щастие и късмет и на присъстващите, и на самите нестинари.
Но, за съжаление, в днешни времена този ритуал служи предимно като коронна атракция в заведенията по българските курорти...

В тези клипове са заснети истински нестинари:










Тук истинското нестинарче се появява от 5-та минута нататък - с най-силна вяра, макар и най-младо:

Ясен месец

(Химнът на Странджа)


Ясен месец веч' изгрява
над зелената гора...
В цяла Странджа роб запява
песен нова, юнашка!

През потоци, реки, бърда
нещо пълзи, застава...
Дал' е Юда, самодива
или луда гидия?

Не е Юда самодива,
нито е луда гидия,
най е чета от юнаци
плашило за читаци!

Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде...

Но шпионско око мръсно
откъде ги съзряло -
тоз' час тръгва и отива
на враг чета предава...

Денят мина мирно, тихо,
дойде нощта ужасна -
аскер селото загради
и четата заварди…

Съмна вече над селото,
изток пламна във зора...

Пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба!
Бомби трещет, куршум пищи,
цяла Странджа веч' ехти!

Тиранинът е уплашен
от геройската борба!
Нема вече плахи роби!
Има горди юнаци!

Гръм, куршуми, гръм отново!
Скъпа кръв порой тече!
Падат Пано, Равашола* -
мрат в борбата синове!

О, Сърмашик** - село славно
от юнашката борба!
О, Сърмашик - знаме ново
на тракийска свобода!

* Равашола - участник в Преображенското въстание, родом от град Пещера (моят роден град ;-)), според историкът Стефан Попчев;
** Сърмашик - днешното село Бръшлян, Странджанско

Яни Попов
/20 март, 1903 г./

Калиманку Денко

Калиманку Денко, манко* мари, 'убава,
досега си ми била, Денко, мари, калиманка;
отсега нанасетне, Денко, мари - първо любе!

Изгори ма, Денко, манко мари, попари ме,
та ме стори, Денко, манко мари, сухо дърво,
сухо дърво, Денко, манко мари, орехово!

* "манко" - калиманко

Мари, Марийку

Мари, Марийку, карагьозлийку,
'одила ли си лете на мандра,
видяла ли си, мари, бело сирене -
такова ти е белото лице!

Мари, Марийку, карагьозлийку,
'одила ли си лете на лозе,
видяла ли си, мари, църни чуряши -
такива ти са църните очи!

Мари, Марийку, карагьозлийку,
'одила ли си лете на бостан,
видяла ли си, мари, цървени карпузки -
такива ти са цървените бузки!

Мари, Марийку, карагьозлийку,
'одила ли си лете на ряка,
видяла ли си, мари, тенки тополи -
такава ти е тенката снага!

Мари, Марийо, Марийко

Мари, Марийо, Марийко,
бакал Димова дощерю,
момите плачат от тебе,
момците плачат за тебе,
младите булки пустосват,
старите баби блазосват*:
"Блазя му, блазя тоз' ерген,
който Марийка шъ вземе,
че тя е мома хубава,
хубава, още гиздава,
руса ѝ коса до пети,
бяло ѝ лице - румено!"

* "блазосват" - завиждат добронамерено (няма точен превод за тази дума :-))

Мари, Станко

Мари Станко, бяла Станко,
кога расна, мари, та порасна?! /2
Кога расна, та порасна,
та ми стана, мари, куджа* мома?! /2

Твойте очи чуряшови,
твойте вежди, мари, гайтанови,
твойта снага, тополова,
кога расна, мари, та порасна?!

Твойте очи, чуряшови
'дет погледнат, мари, огян горят
та изгори мойто сърце,
изгори го, мари, попари го!

Хайде, Станко, пристани ми,
че сме лика, мари, и прилика! /2

* "куджа" - толкова голяма

Димчо ле, гайдарджийче ле

Димчо, ле, гайдарджийче ле, мари,
кой ти гайдата изписа,
изписа и бейледиса*, мари,
ситен маргарит изниза?

Мале, ле, мила майчице, мари,
я рекох да ти не казвам,
ма като си ме питала, мари,
на тебе право ще кажа:

Мене ми Рада светеше, мари,
с голяма свещна ламбада,
с голяма свещна ламбада, мари,
в плевнята, че под колата.
Там си гайдата изписах, мари,
на Радиното коляно.

Димчова майка пак рече, мари:
"Димчо, ле, един на майка,
навреме, на мойта младост, мари,
с Радин се татка любихме,
любихме, синку, и лъгахме, мари,
лъгахме, па се не 'зехме.

Къил съм**, Димчо, къил съм, мари,
мечка за синджир да водиш,
мечка за синджир да водиш, мари,
Рада за булка мѝ 'зима***!"

* "бейледиса" - украсѝ
** "къил съм" - съгласен/а съм;
*** "мѝ 'зима" - недей да взимаш

Мари, Ерино, Еринко

Мари Ерино, Еринко, мари,
Еринко, сянка дебела,
оти* на 'оро** не 'одиш, мари?
Оти премяна не носиш?

'Орото грозно без тебе, мари,
като момата без китка,
като момата без китка, мари,
без китка, ранен босилек!

Мале, ле, стара майчо ле, мари
ми как на хоро да ходя,
ми как на хоро да ходя, мари,
ми как премяна да нося?!

Един бе Наньо*** в селото, мари,
и той се - Наньо, оглави****,
и той се - Наньо, оглави, мари,
за Мара, за мойта дружка!

* "оти" - защо;
** "'оро" - хоро;
*** Наньо - галено име на Стоян в Странджанския край :-))
**** "оглави" - сгоди.